Годините,
които ме разтварят
в прощална,
богохулна самота...
Годините,годините накрая -
годините
на кухата забрава.
Направени
от евтини неща...
И неусетно
в тебе избуява
- приятелят ти става
враг.
А нощем сънищата
не живеят
до утринния слънчев праг...

2
Обичал си, обичал си...
Обичал .
Една любов.
Една любима.
Или свободна
от любов
мечта.
Обичал си,
навярно,
само име.
Зарито в твоите
пространства.
От сухи
есенни
листа...

Нали разбираш
(мъдър и спокоен)
научил от случаен ден -
зазиждат те годините
отгоре...
Изрязват твоите
криле.

Зазиждат те .
Затварят стари рани.
Изглаждат дните.
Самотата в теб.
Изтръгват корена
на това, в което вярваш.
И все по-малко Ти си Аз.
И все по-малко...
........
Смъртта подготвя
само повод
за нежното ти моделиране
под хумуса
на отлетели спомени
- през вени, нерви. Чужди погледи...
И все по-бедна,
все по-бледа
нощува в тебе
непотребна
луната
от лиричния анфас...