Валяха листи.
И валеше дъжд.
В ръцете ти се разминаваха
молитвено
загубените дни
в една любов.
Загубените дни
в едно завръщане...

Валяха дни.
Или криле
на птици.
В стаената мъгла
отсреща,
едва набола в цветовете,
към мен се бе притиснала
Надежда.

В очите ти валеше
дъжд -
загубени пътеки от безчувствие.
Поне веднъж,
поне веднъж
вземи и мен.
В едно завръщане...