Навярно
всяко начало
е път - преди това
изминат от някой.
Докрая...
Навярно
няма
абсолютен студ.
И
черното, и бялото на пътя
навярно днес са
нишката ми зрима.
И
споменът, че още жив съм
в графичната илюзия на зимата... А
всяко начало е път.
От друг преди това
посят.
Или кръг,
начертан от минало.
За да гадаем в него
има ли ни...
2
Разсъмва някак си
у мен.
Оттича времето
от ненаписаните стихове.
И търся в преродения си ден
следи
от стъпките им тихи.

3
Понякога
началото е път -
след стъпки от човешка зима.
Когато спи наоколо
светът.
А месецът наднича
зад комините.

Понякога началото
е път -
едно завръщане във себе си.
Насред душата - зима. Спи светът,
повит от своите си ереси.

----

Понякога,
когато съм пиян.
От страх.Или от вино.
Аз стиховете си
без грим
ще дорисувам. В синьо.
В едничкото небе - над мен.
В едничкото море - косите ти.
Ще бъда като капка
в теб,
останала от жаждата
на скитник...