Бе тиха
тази нощ
и
Границата
с нея се протягаше
като единствена
резка
в пейзажа -
навярно недалеч
от Рая...
Или Ада.

Бръчка
насред тишината
на лицето -
вечна,
вечерна.
И няма.

Границата...
границата в мене.
Мрачна,
с чифт запушени прозорци,
зад които
нищо не загатва
сянка
на премръзнал
гарван.
Границата...
границата нощна.
Между твоето
и моето
мълчание.

Някъде е жива още
в чифт
посърнали
зеници.
Тази болка
от лицето,
скрила памет
в любовта ми...
Или границата нощем
между Ада в нас.
От думи...