Бръчка
насред тишината
на лицето -
вечна,
вечерна.
И няма.
Границата...
границата в мене.
Мрачна,
с чифт запушени прозорци,
зад които
нищо не загатва
сянка
на премръзнал
гарван.
Границата...
границата нощна.
Между твоето
и моето
мълчание.
Някъде е жива още
в чифт
посърнали
зеници.
Тази болка
от лицето,
скрила памет
в любовта ми...
Или границата нощем
между Ада в нас.
От думи...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me