Уморих се,
уморих се да слушам,
че съм силна, дори героиня.
Уморих се да съм неуморна,
уморих се да бъда... жена.
Нямам сили...
Нямам сили да бъда красива,
нямам сили да бъда добра,
в десет детски очи да се взирам,
десет детски ръце да държа;
да се будя във нощите къси,
да очаквам през дългите дни,
да съм все неспокойна в съня си,
всяка болка и мен да боли...
Все се питам
колко болки през мене минават,
колко думи изслушвам на ден,
колко радост сърцето ми сгрява,
колко обич изгрява за мен!
Мои малки, плачливи, бъбриви,
непослушни, но с нежни сърца,
нямaм сили да бъда красива,
ще опитам... да бъда добра...