Безпроблемно си драска ръката ми

криволици по мисъл в средата на лист,
ненадейни измислици в кръг,
изтъняват надолу към края си
до ръба на листа в няма точка.
Нагоре погледнато, вече всичко е цвят,
неразпукната пъпка прилича 

на облак…
на балон... 

на хвърчило с връвчица…
Изповядам стените на стаята,
съгрешили две по две 

в свои краища в ъгли,
а вратата отсреща ги гледала в упор,
и разстреляла зейнало ореола на лампата…
През решетки, клавишени звуци,
аз изслушвам смълчано пианото,
прашни сълзи, рисувани думи,
криви локви с накъсани рими… 

всичко,
изпълзя се, 

изтече с песента на косите ми
в незавършени признаци 
или ключ за училище, 

по обичане,
из изгладени ръбове 

на души, 

от албум за хербарий на цвете...
Раета от рокля, ръцете във скута й

ще свирят мелодия… 

на сърцето...

на него е толкова тъмно,
изповядва съдбата на ъгъла,
силуетът му в гръб не прилича на мен,
влиза в снимка от двама,
събрани в балон от сърце,

в рамка, бели кръгове празно,
прозрачно начало на чаша,
донякъде бяло… 
докъдето била е повърхност
от течност, засищала жажда…