Събуди ме очакване,
опита се да поведе и разговор,

не помня каза ли ми здрасти,
облази търпеливо,
приседна до главата,
развърза възела на чакане,
но нямаше очакване...
и тръгна си деня
препънато, 

разбъркано,
препълнено 

от непотребност,
прегърбено 
от тежестта 
на мислите,
частичка без да има 
кой да вземе,
да прегърне,
да върне смисъла...
Провлачиха се
болните въпроси,
това ли е,
а после как,
какво ли е,
ще бъде ли?...
по два за крак...
Забрави се очакването
и избеля,
като луната сутрин,
превърна се в ефирност
и в глухота на звук,
слушалките против
обаждане
на дълго, дълго 

чакане...
Накъсаха се 
болните въпроси,
по ръбовете
в ъглите на стаята
и по стъклата 
от парчетата бутилка
на душата,
изпразнена от смисъла
да е за някого 
добре дошла...
Събрах ги,
навързах преждата,
изплетох шала на надеждата
и с него си постлах пътечка...
към деня...