В нощта, когато ти си тръгна и всичко срути със замах,
животът ми в прахта потъна и всичко в мен потъна в мрак!
В нощта, когато ти си тръгна, разби сърцето ми на две.
Аз зная, че не мога да те върна, напразно ще протягам своите ръце!
Ще плача и ще страдам, и ще търся твоя поглед, твоите очи...
Ще чакам твойта длан сълзите да избърше, но не до мен ще бъдеш ти...
До мен ще бъде само самотата и празнотата, и тъгата, и скръбта...
И спомена, че някога в душата ти горяла е към мене любовта.
Не исках всичко тъй да свърши, прекрасен бе животът ми със теб.
И мисълта, че друга ще прегръщаш сковава всичко в мен във лед.
И топлината на усмивката ти нежна ще радва друга във нощта.
А в моята душа- вихрушка снежна, а в сърцето ми- студенина...
В нощта, когато ти си тръгна беляза дните ми с тъга...
Аз знам, усмивката не ще си върна, нито щастието, нито любовта...