Преди разсъбличането
на надеждата
търсих светлина
в Светлината.
Преди простотата на думите
носех пустиня
със себе си.
Преди сеяча
и жадната нива
бях пресъхнал
от словоблудствата
на площадните ангели.
Много преди
приказката за Някой,
неговия дух и материя...
2
Преди кръста,
на който разпъвам
ежедневното си бягство
по пътя към хляба
или лудостта на самотника.
Много
преди ненаситните глави на слънчогледите
да изпият до дъно светлината на слънцето
и небето да се превърне
в решетка от криле
на изгубили вятъра птици -
Луната внезапно потъна
в чашата вино пред мен.

(...Още една
нежелана таблетка
за сън.)