Болестта е покълнала...
Или в сърцето
има някой.
Дрънчи в деня
с обувките от вяра.
Опитва да ме направи
нов. И хубав. (или по-откачен...)
Да ме вмъкне
в себе си.
В стената
на
своята представа.
Или до стъпките на други.
Да ме нареди.
Преди да поникна.
Преди Днес и Утре...Опитва се
да разбере
по лицето ми
преминалите в мен реки,
стъпканите цветя,плевелите,
суховеят,
пясъкът от едно
напуснато
речно корито...Навън мъглата
е нощ.
Миксер на крачки.
Мъти сенки.Поникват хора.
Понякога ,
в листопада на минутите,
от миксера тупка
1
детско сърце.
Търкаля яйцето на луната.
В което има Някой.
Дрънчи денят...заковал яйцето. В мен.

Денят...
Един самотен полип.
Усмивката, пълзяща като " лека нощ"
по устните на просяка отсреща.
Пресича напряко
сърцето ми.
( Понякога в сърцето има някой...)