Зад опнатата маска
на лицето
морето бавно се превръща
в блато.
Утихват вятърните мелници.
В годините.
И сякаш наноси
от дните,
напластявани
из дланите,
са думи,оцелели
от пясъчника страст...
А тази нощ
аз няма да съм сам.
От шепата си пълнолуние
светът
един щурец зелен
ми прати.
Ще пия значи
вечерното вино
с колегата по самота.
Ще си подхвърляме мечтите.
Ще гоним подранилата слана.

Навън,към три,
ще припка в прилеп
зимата.
С угасналата сянка от жена.
Ще се напиеме до болка.
Тримата -
луна,щурец. И аз...
А после ще изпробваме
на утрото
дали Раздялата( населила гласа ни)
ще прочете във тебе името.
Както присъда - на осъден.