...А светът
не е черква.
И не са богомолци
дните ми,
отредени във нея.
Орисани.
Някъде
спи
любовта ми
по тебе.
Делнична.
Плаха.
И хрисима.
Аз бях
един поглед
сиво
по нея,
търкулнат
от стръмното
на земите си ниски,
ужасно студени...
Сред тях коленичил.
И тъмен.
..........
Жената, във която
се разминах вчера,
понесла дни от мен
като следа,
ми каза тази сутрин "сбогом".
И в локвата му
като че ли тя
със токчета опръска в мен
сърцето.

Така...така ме заболя...
Защото друго още
нямам.
И не кълни от мен следа.

---------
Сега по пясък
стъпваш в моя свят.
По дъното
на толкова преминали.
И дните в него
тъй са те орисали-
сама за мен
да си Небето.
Нивата...