В пукнатината
на лицето ти
отсреща
слънчевият лъч
облича звезди.
Дорисува
синьото
в очите.
И лекува мен.
От любовта ми...

На хвърлей-време
от сърцето
накъсаният стон
живее
в ритъм.
С пружината на старостта.

...Отпивам виното.
В ръцете ми -
една забравена луна;
един ръждясал ключ,
пробил
разтребената стая на съня.
Или началото-
шумът след превъртяната ключалка,
останал зад опашката на здрача...
на хвърлей-дъх
от Любовта.