Добра нощ, мой Красавецо... добра ли е?
Кажи ми, разкажи ми, сподели!...
Самотна ли е тя, кажи, сама ли е
не ми спестявай нищо, не мълчи!

Усмихнат ли си, плачат ли очите ти
за мен, за теб, за всичко между нас?
Спокоен ли си, парят ли сълзите ти?
Недей мълчи, разказвай и без глас.

Ти знаеш ли, Красавецо, мечтите ми
изпълнени с желание и сласт?
Усещаш ли, Красавецо, молбите ми,
избухнали от нежната ми страст?

Познаваш ли, Красавецо, сърцето ми,
тъй влюбено във твоята душа,
разказващо безгласно битието си,
последвало безропотно съдба?

Обичаш ли, Красавецо, очите ми
погълнали те нежен и красив?
А спомняш ли си танца на душите ни,
как бурен бе за нас и страстен, див...

Обичам те, Красавецо, обичам те!
Ще чуеш ли тоз вопъл в самота?
обричам се, Красавецо, обричам те
със мен да си и в мрак и в светлина!

Тъй скъп си ми, Красавецо, тъй свиден...
Тъй важен си и толкова любим?
И в този миг от щастие завиден
аз теб зова, така неповторим!

До гроба си, Красавецо, до края
единствена за тебе ще цъфтя!
И в ада мой, Красавецо и в рая,
"Обичам те!", безумна ще мълвя!

Аз знам, че ме обичаш и безмълвно
угрижен премълчаваш и търпиш.
А в миг делящ душите ни прокълнат,
към себе си объркан ще вървиш.

Проклета нощ и тя не си отива
и ден над нас отново да цари,
а пуста младост буйна не заспива
и болката сърцето не търпи.

Но пак ще дойде утро и с наслада
ще чакам онзи миг обвит с любов,
гласът ти да звучи като награда,
поднесена с божествен благослов!