Притихнала в твоята прегръдка,разпръснала копринени коси,притисках своите гърди към твоите,улавях пулсът на изгубени мечти...Ти идваш винаги в сънят ми,не смеещ да погалиш моето лице,оставяше следите да ме водят,по път, по който ти си тръгнал на зори...Звездите исках аз да видя,които ти запали през нощта,и две очи със пламъчета сини...горяха - в любовни грехове... Две чаши с не допито вино,те чакат - опиянени устни, усетили дъхът на изстинали сълзи,замръзват по лицето ми все още топлоне знайно, оставил си ги да текът!Трябваше да чуеш този вик,вик на отчаяние и на болка,вик на една жена!Признавам слабостта си, че мога да обичам, един човек, ако бе и той „Човек” !И днес, нямаше да бъда потопенав тази бяла тишина...16/09/2008 / Lina