Със шепота си ще те заслепя,
ще те ощипя през витрината,
със погледа си ще те оглуша
и ще те стопля под лавината.
През покрива отгоре ще усетиш
как ярко свети пролетното слънце.
В земята черна ще понечиш
да милваш всяко малко зрънце.
Но всичко е болезнено банално
след толкова години опознаване.
И няма рана толкова е фатална -
животът ни е даден за раздаване...
Сега възможно най-буквално
го казвам за да разбереш:
Буквалното е тъй брутално -
Ще те убивам докато умреш!...