Раздадох се! За никого частица не остана,
сега съм само нерви и месо.
Объркана съм, нищо не помага,
а как ме мъчи тази тъмнина.
Самотна съм. С надежда взирам се в/ъв/ мрака.
Изтръпвам. Сенките ме дебнат - ето там.
Обгръщат ме, изстискват ме и чакат,
но няма нищо. Всичко съм раздала - даже своята душа.
Мълча и тихо хлипам в здрача,
а сенките си тръгват, с/ъс/ обида може би,
сега е тихо, няма даже камъни
и тъй е сиво, както никога преди.
Опипвам с плахост пустотата,
тя празна е, и тъй е сиво, че люти до болка,
раздала съм се, вече няма нищо
от мен за този свят и всичко ме отбягва с такт.
02.07.1992
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me