Годините летят,
с живота се надбягвам.
Опитвам се отчаяно да задържа мига,
но колкото и да упорствам -
не успявам.
Оставам вечно губеща страна!

Косите посребряват.
Старост ме настига.
Усещам вече полъха на есента.
А вътре в мен,
духът ми се надига
и не желае да склони глава!

И как да се предам,
когато още има
невкусени и недовършени неща?
Не мога да се примиря,
че люта зима
ще вкочени душата ми сега!

Единствено на теб разчитам -
помогни ми!
Отдай ми твоята любов докрай!
Без нея губя
безвъзвратно сили
и падам шеметно към своя край!

Така ти вярвам!
Знам, че си до мене!
Изпълваш ме с увереност и плам!
Не ще допуснеш
мракът да ме вземе
и аз на него няма да те дам!