И всичко започна след вчера,

лавина затрупа сърцето,

а бе просто мрачна неделя,

намокрила до кости момчето.

А бе то момчето, кат страж,

на ъгъла денем и нощем,

нам не му бе нужен кураж,

да е сам в проклетите нощи.

А бе тя нощта като хала,

и вятър донесла студен,

на клетник подслон не е дала,

полегнал на под заледен.

Погледна момчето нагоре

да търси там отговор ням,

къде са тез вечни огньове,

да сгрее се с техния плам.

Трепереха две ръце, като клони,

на дърво сред буря жестока,

от очите сълза се отрони

и пое по позната посока.

И затвори очите момчето,

бе жестока и снежна смъртта

и полетя към место на което,

има слънце и има дъга.