Аз съм ученичка в 9 клас.
За мен истинската любов не е толкова познато чувство, но и аз като всички останали хора, малки или големи, я изпитвам. Защото според мен любовта може да съществува не само към един-единствен човек, който е превзел сърцето ти, но и към добри приятели, любов към домашния любимец и други близки до теб същества.
В този случай - любов просто към приятел или домашен любимец - не може да се говори за отмъщение. В никакъв случай няма да искам да отмъстя на приятел, към когото изпитвам - или съм изпитвала - любов. Дори и да ми е причинил мъка и да ме е заболяло, аз няма да съм способна да отмъстя!
Както споменах в началото, смятам, че все още не съм изпитала трепета от истинската любов, която запленява сърцата на двама души и ги кара да летят в облаците. Но когато в един момент ти паднеш от тези облаци на земята, тогава ще те заболи. В такъв момент ти се иска да отмъстиш на този, който ти е срязал крилата и заради когото си паднал от безкрайно високото небе.
Но дали отмъщението е най-добрият начин за удовлетворение? Или е по-правилно да се затворим в себе си и да търсим покой в душата си?
Тези въпроси най-вероятно се въртят в съзнанието на много хора, разочаровани от любовта и сигурно всеки от тях има различен отговор.
Дано на мен не ми се случи подобно падане от облаците, както не го пожелавам и на теб. Но ако аз изпадна в такава ситуация, ще се опитам да взема най-разумното и адекватно решение и то сигурно няма да е отмъщението.
Какво ще спечеля като отмъстя? Е, да, хората казват "Око за око, зъб за зъб"! Все пак, ако си имал - или имаш - чувства към човека, отрязал крилата ти, в един момент на мъст тези чувства ще излязат на яве и може би ще ти тежи на съвестта или няма да посмееш да посегнеш на тази личност.
Наскоро четох един много интересен разказ на име "Дервишово семе", в него се разказва за една неосъществена любов и едно може би неосъществено отмъщение. Защо казвам може би? Защото главният герой от страх да не нарани своята любима не смее да отмъсти на човека, който ги е разделил.
В тази случка, описана в разказа на Николай Хайтов, забелязваме противопоставяне между любовта и отмъщението!
Замислям се дали е възможно за някои хора самата любов да бъде отмъщение? Най-вероятно има и такива, но според мен и те не са прави. Е, да, може наистина да са претърпели разочарование и болка, но не е виновна любовта, а някой човек, който си няма представа що за свято нещо е тя.
Дори и да не съм изпитала истинската любов, смея да кажа от моите наблюдения, че тя е едно невероятно чувство, което кара хората да бъдат добри, весели, усмихнати. Е, да, може да има и лоша страна, но да мислим позитивно!
И в крайна сметка, каквото и да говорят хората, според мен любовта винаги побеждава отмъщението!