Вчера сутрин станах много рано,
поумих си белите крака,
сипах малко за кафето у чазвето,
взех да готвя... и закъсах за вода.
И пунежи нямах много време
да са вчеша, за пумади, сенки червила,
стегнах на чилоту си чумберю
и заситних към гулямата чишма.
Викам рано, няма ощи ора пу мигданю
ще примина за напряку, да пудишам въздух свеж,
тъй със дамаджаната на рамо
си пувдигнах фустите и беж.
...Ама тъкму наближих чишмата,
в края на мигдану до плита
виждам кон, ду него конник...
и ма гледа точну в чистите крака.
Леле Божке, ко да прая?
...Късно да си пускам дългите пули,
пак дубре, че не забраих да си туря китка,
зад ухото. . . кват съм чорлава ... ама карай да върви.
Пузачупих пръсти тиатрално,
те иргените обичат свенлиневиновността
помня, баба ми разправяше, чи тряба,
да прувеся и кубилицата на страна.
Поугледах коня притиснено,
даже поглед на младежа спрях,
бяла риза пуд елечито зилено,
пояс лъскав, с поглед гу раздрах.
Видя ми са доста личен,
кръпка даже не съзрях,
де да можех повече да видя!...
Ех... очите не видях...
Котката измяука и ма стресна
убав сън беше... младостта,
тъкмо са надявау на ищафу
и при мен да доди любуфта.
А пък то сига у нашту село,
на чишмата вече ни тиче вуда,
няма вечи дамаджани,
и кафета ни варя не зная вече от куга.
Ама я поне да са умия,
да си сложа пудри мазила,
момъци у нащу селу няма,
ама ни съ знай сига.
У клубо испресу е кафето
и ти гу сирвират там биля,
белким някой дядо барем срещна
да си пупримоня от чишмата младостта.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me