Когато над бездни
призвездни
излезне
зад облаци хрили,
безкрила
луна,
и спомен
сред сенки бездомен
изчезне,
тогава аз тръгвам към тебе, Жена!

Откривам те бяла,
узряла
и цяла
изпълнена с вопъл
от топъл
копнеж,
и тайна
безкрайна
е твоето тяло,
вълшебен съюз между огън и скреж.