Захласнат е, цвете, по твоя финес
адамският взор и не ще забележи
мъглявата влажност, която и днес
ефирно разля по листата си свежи.
На Ева очите, с прикрит интерес,
естетски оценят те, също невежи,
решили накрая, за тях че са днес
адамската сила и цветни копнежи.
Захласнах и аз се! Оценях подир
цветчето ти фино на роза омайна,
в което, усещах, се криеше тайна.
Едва не удавих се в тъмния вир,
тъжовност събудил наместо уплаха.
И сетих душата ти! С мойта се сляха.