Гризач прибрах в сърцето и трябва тази вечер да го храня.
***Кал се стича по стените и нищо не помага да е светло.
***Музика дочувам и присмива ми се в бясно темпо.
***Чудя се.. ако умра дали ще свърши всичко? Тихо?
Примерно.. поне да оглушея, знам ли, да не виждам?
Мислите ми да изчезнат и тази кал в розово да изтече?
Сърцето ми надъвкано да спре, да си почине, да посънува?
Всички да забравя, все едно не ги е имало до мен (за да не страдам)..
Страх ме е, а срам ме е да си призная. Всичко е жестоко. Странно.
Едва и въздух си поемам. Може би отказвам и да дишам. И боли ме.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me