Денят при мен преваля: тих но скучен, слънчев, но самотен
блуждаят мислите ми днес в/ъв/ младостта
прехвърлят спомени от минали години
чертаят си сантиментално планове за невъзможни бъдещи неща.
А как е твоя? Празничен и пълноценен,
изневерява ми отдавна паметта,
но все пропускам да забравя рождения ти ден
и днес проплаква изпепелената ми вече за любов душа.
Неразбираемо, болезнено, саморанимо,
се питам непотребно още : И при теб ли е така?
Дали се смея всяка нощ в съня ти,
когато си обгърнал, с нашата прегръдка, своята жена?
Дали си имаш всичко, за което планове кроихме двама?
Дали присъствието й е заличило спомена от мен?
Дали си скъсал снимките, които разделихме?
Дали...дали възможно е да си щастлив без мен ? Дали?
Като любим, за който винаги ще пазя кътче в/ъв/ сърцето,
с/ъс/ скрита ревност, но без злоба, само с мъничко печал,
след толкова години със съдби различни
сърдечно моля се и ми се иска ти поне да си успял!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me