Здравейте! През септември след дълги мъки и благодарение на издателство "Буквите" най - после излезе книгата, в която се разглеждат войните в бивша Югославия, отделни глави от които представих в раздела. В момента се работи по продължението, разглеждащо бойните действия в Косово. Няколко от главите в нея са готови в "суров" вид. Една от тези глави представям на вниманието на читателите.
Предишна глава...Защо НАТО се отказа от сухопътна операция срещу Югославия
Глава........Настъплението на АОК към Джаковица. Битката за КошареСлед въздушната операция на НАТО срещу Югославия, започнала на 24 март 1999 г. започва подготовка и за операция по суша. Въпреки препоръките на експерти на блока за нецелъсобразност от провеждане на сухопътна операция в Косово, описани в предишната глава, Обединеното командване планира такава операция и разполага в Албания контингент, включващ 12 000 военнослужещи на блока, от които 5 000 са войници на САЩ, 30 танка и 26 хеликоптера. Тези сили, равняващи се приблизително на дивизия не са достатъчни за настъпление по суша, но за тях такова не се и предвижда. Основната тежест на сухопътните бойни действия трябва да изнесе АОК, много от членовете на която са намерили убежище на албанска територия след сръбската офанзива срещу тях в началото на годината. С помощта на НАТО в Албания АОК реорганизира и превъоръжава силите си, подготвайки се за връщане в Косово. През този период в АОК са включени и много албанци, пристигнали като доброволци от чужбина и към края на март 1999 г. организацията разполага с около 20 000 души, разположени на албанска територия и още около 10 000, останали в седемте оперативни зони в Косово.Планинско – гористият релеф, през който преминава границата между Албания и Сърбия не дава голям избор за определяне на основни направления за настъпление, ограничавайки ги до две. Това са Байрам-Цури – Джаковица и Кукес – Призрен. С помощта на офицери от НАТО е планирана стратегическа настъпателна операция, целяща осъществяване на пробив в сръбската отбрана и превземане на Джаковица, след което продължаване на настъплението на североизток към районите на Дреница и Малишево, с помощта на силите на АОК в Косово превземане на градовете Ораховац, Печ и Клина, разделяйки сръбските сили на две и като краен резултат осъществяване на контрол над Метохия. Планира се това настъпление да се поддържа по въздуха от самолети на НАТО, а части на албанската армия да го поддържат с артилерия. В началото на април ръководителят на АОК Агим Чеку създава групировка ( около 5 000 души ), която е съсредоточена в район североизточно от Байрам-Цури около селцето Тропойе. Групировката започва подготовка за настъпление в Косово. Преден отряд на групировката ( около 1500 души ), включващ отрядът със специално предназначение на АОК – „Делта” и 138 бригада АОК, формирана в Албания, трябва да осъществи превземането на два сръбски гранични караула – Кошаре и Морина, защищавани от подразделения от 53 граничен батальон и усилени с подразделения от 125 моторизирана бригада на 52 Прищински корпус ВЮ. Сръбските сили наброяват около 200 души, от които в района на караула Кошаре се отбраняват не повече от 120 души. Тези сили включват усилени взводове и минометна рота. В района на караула Кошаре са изградени две позиции – непосредствено по границата и в дълбочина. Първата позиция обхваща шест отделни опорни пункта и в нея са включени сградата на караула ( граничната застава ) и господстващите височини, по - важни от които са Мая Глава ( 1157 м ) и Раса Кошарес ( 1385 м ). Позицията отстои на разстояние от няколко десетки метра до 2 км от граничната линия. Втората позиция също представлява опорен пункт, разположен на височината Опляж ( 857 м ) на около километър зад първата и е резервна. Зад тези две позиции е разположена главната отбранителна позиция на 125 моторизирана бригада ВЮ, която отбранява Джаковица. В района на Кошаре най – неизгодно положение заема опорният пункт, разположен в сградата на граничния караул, която е разположена между двете посочени височини в подножието на хълм, който е албанска територия.От своя страна АОК планира предният отряд да настъпи срещу Кошаре в два ешелона, като в първи ешелон настъпват отрядът със специално предназначение на АОК – „Делта” и ударни групи от 138 бригада АОК. Тяхната задача е да превземат опорните пунктове и сградата на караула. Във втори ешелон следва да настъпват основните сили на тази бригада и други новосформирани подразделения на АОК в Албания. Тяхната задача е да извършат пробив на сръбската отбрана в дълбочина и да осигурят навлизането на главните сили на АОК в Косово. Артилерийска поддръжка на настъплението осъществяват смесен артилерийски дивизион на албанската армия, включващ една батарея 152 мм оръдия и две батареи 122 мм гаубици, както и няколко минохвъргачни батареи на АОК, включващи 120 мм и 80 мм минохвъргачки. Скрито от сръбското командване диверсионен отряд на АОК ( около 30 души местни албанци) е съсредоточен зад сръбските позиции. Неговата задача е да възпрепятства изпращането на помощ към граничните караули, а впоследствие се предвижда неговите членове да служат за водачи на главната групировка във вътрешността на Косово.На 9 април 1999 г. – Велики петък по сръбския православен календар в 03.00 ч. сутринта позициите на сръбските граничари в участъците на караулите Кошаре и Морина са подложени на унищожителен артилерийски огън. Този огън се коригира от разположената на албанска територия височина Мала Улеже ( 1822 м ) от офицери от френския чуждестранен легион. Докато сръбските войници изчакват в укритията, целият преден отряд на АОК заема незабелязано от тях изходно положение за атака на разстояние от 100 до 200 м. от сръбските опорни пунктове на височините Мая Глава и Раса Кошарес. Към 06. 00 ч. артилерията спира огъня и бойците на АОК тръгват в атака. Сръбските войници не са изненадани и изчакват настъпващите да се доближат на около 30 – 50 м от опорните пунктове, след което откриват внезапен огън. Тази първа атака е отблъсната с големи загуби за АОК, но след нея следват още атаки, всяка от които предшествана от артилерийски налет по опорните пунктове. Ожесточеното сражение продължава през деня и чак привечер височината Раса Кошарес е превзета, след като оцелелите сръбски войници привършват боеприпасите и напускат опорния пункт. Албанците прехвърлят част от арилерията ( минохвъргачки и безоткатни оръдия ) на тази височина. През нощта сърбите се изтеглят и от височината Мая Глава по същите причини, а до сутринта напускат всички опорни пунктове на първата позиция и преминават към отбрана на втората. В 07.00 ч. сутринта на 10 април подразделения на АОК заемат сградата на караула, което събитие е отразено от намиращите се в тяхно разположение журналистически екипи на BBC и CNN и обявено от Хашим Тачи като „голяма победа за АОК” и „обрат във войната по суша”. През този ден на граничния караул е изпратена помощ ( около взвод ), но колоната на ВЮ попада в предварително подготвената засада на диверсионната група на АОК и не успява да достигне до назначението си, изгубвайки една машина и няколко войници.През нощта на 10 срещу 11 април предния отряд на АОК атакува втората позиция. Атаката е предшествана от артилерийски налет по височината Опляж, вкл. от разположената на Раса Кошарес албанска артилерия. След този налет в атака тръгват главните сили на предния отряд на АОК. Атакуващите настъпват в три линии, на около 80 – 100 м една от друга. Сръбските войници отново изчакват атакуващите да се доближат до опорния пункт и с внезапен огън отблъскват атаката, причинявайки тежки загуби на албанците. Прегрупирането на силите за нова атака в нощни условия не е лесна работа и до сутринта на 11 април не последват повече атаки срещу опорния пункт на Опляж. През следващите два дни АОК отново опитва да превземе височината, но отоново не постига успех. През този период сърбите получават подкрепления и укрепват позицията, което принуждава АОК да преустанови настъплението към Джаковица, задоволявайки се с постигнатото. На 14 април първата фаза на битката за Кошаре завършва с минимални придобивки за АОК и с очертаващ се провал на стратегическия план за разделяне на сръбските сили и овладяване на Метохия.Въпреки преустановяване на настъплението по суша АОК продължава да обстрелва с артилерия сръбските позиции, разполагайки такава и на Мая Глава. Сръбското командване решава да я неутрализира, като си възвърне тези височини. На 14 април започва втората фаза на битката. През нощта на тази дата сръбски ударен отряд, включващ подразделения от 63 парашутна бригада, от 125 моторизирана бригада и паравоенни формирования предприемат настъпление към Мая Глава. Този път албанците се отбраняват твърдо и не допускат височината да падне. Сръбските части постигат известен успех, овладявайки северния и източния склон на Мая Глава, където успяват да се закрепят. Разстоянието между позициите на сърби и албанци на тази височина не превишава 50 м. и остава непроменено до края на бойните действия. Все пак целта на настъплението е частично постигната – АОК е принудена да не разполага артилерия на Мая Глава. До края на април двете страни не предприемат други активни действия, ограничавайки се с артилерийски обстрели и откъслечни престрелки.В началото на май сръбските сили правят опит да си възвърнат сградата на караула, но не постигат успех. Сръбското настъпление е неутрализирано след артилерийски и минометен обстрел по районите за съсредоточаване на сръбските подразделения, подготвящи се за атака. На 6 май ( Джурджевдан ) ВЮ опитва с внезапна атака да овладее Раса Кошарес, превърната от АОК в мощен опорен пункт, но не постига успех. На 10 май сръбското командване изпраща два танка Т – 55 в помощ на атакуващите подразделения, които с много усилия успяват да преодолеят пресечения терен и да достигнат височината Опляж, откъдето с огън с право мерене принуждават бойците на АОК да напуснат няколко застрашени позиции и да се оттеглят в дълбочина. ВЮ успява да напредне с около 100 м. към височината, което е и единствения успех. През нощта на 10 срещу 11 май сръбските сили заемат изходно положение за настъпление срещу Раса Кошарес. Местоположението им е установено от албанците и рано сутринта по подготвящите се за атака подразделения е нанесен авиационен удар с касетъчни бомби от самолети на НАТО. Загиват 9 военнослужещи на ВЮ, от които един офицер, а ранените са над 50. Използвайки създалата се суматоха, албанската артилерия нанася и огневи удар по сръбските позиции, а бойците на АОК контраатакуват и успяват да отблъснат сръбските войници на позициите от 10 май. Този път сръбските загуби са големи, албанците успяват и да пленят няколко войници, оказали се в Албания след като са объркали пътя при отстъплението.В средата на май сръбско подразделение от специалните сили прониква на албанска територия и с внезапна атака овладява връх Мърчай ( 2250 м ), на който е разположена наблюдателна кула на албанските граничари, охранявана от бойци на АОК. Албанците оказват съпротива, но са победени от по – добре подготвените сръбски командоси и след като понасят загуби напускат този район. Последното дава преимущество на ВЮ, чиято артилерия, направлявана от този връх вече е в състояние да нанася удари по позициите на албанската армия и на АОК. Това е и последното по – значително сражение в района на Кошаре. До края на бойните действия на 10 юни нови промени в разположението на страните не настъпват. Височината Раса Кошарес и сградата на караула Кошаре остават под контрола на АОК. Другият граничен караул – Морина не е подложен на сухопътни атаки и дава само няколко ранени от артилерийските и авиационните налети срещу него. Противоречиви са данните за понесените общи загуби на страните. Сърбите признават за 75 убити и около 150 ранени техни войници. В това число не са включени понесените загуби от паравоенните формирования, които приблизително са същите. АОК смята, че в района на Кошаре е унищожила над 500 войници и четници и признава за 150 убити и над 500 ранени свои войници. В това число обаче са включени само косовските албанци. Убитите доброволци от Албания, Македония и други страни, както и дадените жертви от страна на албанската армия не влизат в това число и реално понесените загуби също следва да са двойно повече. Убити са и военнослужещи на НАТО – французин и италианец, както и наемник от Алжир, воювал в отряд на АОК.Крайният изход от сражението за Кошаре е неуспех за стратегическия настъпателен план на АОК и нагледно доказателство за стратезите от НАТО, че сухопътна операция на блока в Косово едва ли ще бъде успешна на този етап. След войната за успешната отбрана на Кошаре 125 моторизирана бригада е една от трите бригади на ВЮ, наградена с орден „Народен герой” от Слободан Милошевич.
Следваща глава....Настъплението на АОК към Призрен. Битката за ПланеяЗа нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me