Пленница е душата на болка силна и няма,жадно ръцете протягам в порива си да избягам,ала тъгата черна тласка ме в някаква яманяма изход... всичко решено е, аз само бавно догарям... Поле пред мене зелено не виждамвятър нежен, ухаен не гали ме,капки роса в длани събира, но изпепеляващ жар ги изпива!Животът ми веч ненужен ми е... търсих пътеки и извори бистри,но зла бе таз сияйна светлина и вместо това намерих аз тъмнината пустаи като магия злокобна опустя ми душата! Душа млада и честна... тласната в черната бездна...