Телефонът отново не звъни.
Не чувам твоето нежно "Хей, как си?".
Изчезнаха и твоите шеги
като в ранно утро бягащи звезди.
Душата ми е като стената бяла,
и макар да си мисля, че съм цяла,
това, че не си до мен,
ме превърна в град разграбен.
Сърцето бие в ритъм бесен,
на рока старата песен.
Сънят е непрекъснат спомен,
но се събуждаш стар и уморен.
На любов не се отказва,
тогава наяве си жив!
Но когато някой приятелство разкъсва,
дори насън не е красив.
Всичко между нас се разпада.
Боли. Болката усмивката ми смаза.
И да искаш да си ме забравил,
винаги ще помниш,
че сърцето ми в клетка си затворил.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me