При изгрев слънцето прокарва
в небето свойте утринни лъчи
чертае то пътека към безкрая,
където някъде далеч си ти.

Мечтите ми унесено пътуват,
замислени за твоето сърце,
за нежните ти ласки те жадуват
за твойте топли, любещи ръце.

Аз знам, че даже и далече,
ти също чакаш моя знак
поглеждаш често, плахо към небето
да зърнеш облика ме пак.

Обичам те, събирай топлината,
с която моето сърце тупти
към тебе аз изпращам светлината
за теб са всички слънчеви лъчи!