Тя обичаше едно момче,
но то счупи стъкленото й сърце.
Остави я само с болката тежка
и с истинската мъка човешка.
Самотна във нощта
беше останала тя.
Изпълнена с тъга
и с желание за смъртта.
Нанякъде загледана...
С очите си разплакани,
очакваше лъча надежда,
живота мъчен да освети.
Красавица беше тя
С тъмна черна коса.
На ангел тя приличаше,
но винаги в черно се обличаше.
Имаше дори крила
за да лети нейната душа.
Но скъсаха са те
след като той счупи нейното сърце.
Радостта от живота й отне
и усмивката на малкото хлапе.
Горчилката в душата -
отне й свободата.
След време дълго тежко,
Появи се отново усмивката -
красива и дoбра,
но раната остана в нейната душа.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me