Твоите думи прииждат

в мен като вятъра стар,

тишината ми крехка разбуждат,

брулят душата без жал.

Този вихър разголва,

моя, най-интимния свят.

И разсича на хиляди вопли,

живия, доскорошен смях.

Протягам длан да те стигна,

ала  ти си оттатък върха.

В две различни вселени залостени...

Неуместно е за теб да тъжа.