Мълчиш и не поглеждаш,
в тази нощ – толкова красива!
Сърцето си изстинало,
от мен – отдалечаваш.
Тялом - тук си ти до мен,
прегърнал ме с ръка, но поглед – студен.
Мислено се рееш нейде
и сметка не си даваш,
че аз усещам – вече с мен не си!
Осъзнах, че те губя, но късно –
нишката се е скъсала,
без дори да разбера – точно кога.
Лековерна била съм да повярвам,
че вечно мой ще си,
единствено щастие, че за тебе съм.
Нелепост голяма, но отново повярвах.
Кога ли ще порасна и ще разбера,
че щастието е трудно достижимо?!
А Любовта е отживелица - от миналите векове.
Осъзнах – истина една,
че е невъзможна
ВЕЧНАТА ЛЮБОВ!
Бъди здрав и…върви.
Свободен си!!!
Отиди там, където –
Щастието си, ще намериш ти!
15.01.2009г.
гр.Варна
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me