Замря напълно огнения пулс

Прокарал време в празните й вени.

Минутите сега танцуват блус

В часовник със стрелки окървавени...

Ръцете й са корени и кал

Останали заровени, в тъгата.

А призрачния булчински воал

Е спуснат - пред очите на съдбата!

Косите и са клони от бреза

Окичени със бяла диадема

Порастнали - от живата вода

На изворът от който е родена.

Преплетоха се корени - ръце,

Два пръстена един до друг блестяха.

Две чаши се целунаха и те,

Стрелките във часовника кървяха...

..Потече време. В празните им вени,

Калта в ръцете - корени събрали,

Край изворът - където са родени

Брезата и Брега, са се венчали!