И пак в дъжда с неуморен бях пристигаш с твоите безбожно бели каляски и коне. Тих, сплотен и недостъпно буен отлиташ да за покажеш своето безспирно сърце. И в погледа ти долових живот и вяра, сълзи кристално чисти на поквара. Очи небесни и по нечовешки святи. Ръце изящно нежни и чудновати. Дали от времето безкрайно идваш или свят незнаен, не открит - не зная. И не искам да разбирам истина, която бавно и нежно ще ме убие. Потръпнах. Омаяна от твоя поглед - съвършен. Едва ли има сила толкоз чудна, в която някак да събера и опиша чувствата изпитани от мен към теб за този ден.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me