Морето не обича пясъчните замъци
вълната зимна тихо ги прибра
брегът погали, после уморено
въздъхна тъжно и замря.

Навъси се небето, сви в юмрука
от стари гларуси проскубани пера
самотна лодка тъне в скука,
небето пише с шарена метла.

Следи от стъпки, миди в огърлица
вълшебство скрито в каменния бряг
това си ти, самотна млада птицо
сълза, в окото на моряк . . .