Срещнали се двамата случайно на гарата, на стария перон. Разменили погледи, уж тайно, а после се сбогували: „Пардон!” На следващата вечер обичайно младежът чакал следващия влак, поредното момиче уж нехайно натъкна се на неговия крак... „Младежо, ще ме спънете, полека! Това ли тук е вашия вагон?” А той погледна я с утеха... усмихна се, намигна й : ”Пардон!” Кондукторът от смях се бе разплакал: „До кога ще чакаш най-красивата?” „Никога аз никой не съм чакал – тя просто ще ми каже, че е тя!” А те, една след друга се тълпяха на гарата, на стария перон – намигваха, усмихваха се и се смяха, а той отвръщаше им с „Пардон!” „Представям си, че съм далече, сред замъци, фантазии, мечти, от златна рикша тя слиза вече – пред мене е, обсипана в звезди!” „Не искам аз да губя тази вяра, че някой ден при мен ще дойде любовта, че другото е грозна изневяра към моите стремления и мечти!” 9. юни. 2008