Кутия с изненади си пожелах,
затворих очи и за миг замечтах.
Отворих ги – кутията беше пред мен –
огромна, обвита в златен сатен!
Докоснах я плахо, сякаш бе жива,
обгърнах я, обхвана ме радост тъй дива.
Раздрусах я, нямаше никакъв звук.
Не се появи и добрия стар дух!
Смелост събрах, отворих капака,
сякаш очаквах нещо да трака.
Каква изненада ме чака, притихнах –
кутията – празна, но аз се усмихнах!