Носиш насладата отново на металния поднос,
наклонена на някъде, капе и стене падайки.
Стоиш пред мене винаги бос
за да се плъзна като мед по кракът ти!
Нещо между кръв на богиня
и смърт на най-долното и низше самоубийство,
чакаш да капне.
В отрязък от безплътна ситуация,
стоим и чакаме да паднем тялом в собствените си мечти,
да чакаме без даром със силна болка да ни утеши
и да раздаваме отново пак забравени мечти
от някой чужд живот,
а следва прясна радост,
ни връхлита
с гръм
със трясък
и боли ни май еднакво от източения блясък.
Но сега какво,
и двамата ще кротнем
аз на моето легло,
а ти си някъде самотен!
Но не се плаши фрапантно,
това е то,
което ни обединява,
за теб е - чувстваш се доволен,
за мен е поредната изява!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me