Те винаги се връщат,

за да ни напомнят,

че все още ги обичаме.

От спомени в реалност се превръщат,

и не понасят  ако  отричаме.

Разтреперват ни,

за миг ни въвличат в изкушение,

имената ни изричат, с много умиление.

Има ги в сърцата ни,

неподозирано или прикрито,

с години в нас живеят.

Извикват усмивки на лицата ни,

карат душите  да копнеят.

Те винаги се връщат,

това им е орисията.

Животът ни за миг преобръщат,

и ни правят подвластни на магията.

Те са в нас, често без да подозираме,

и в сетния си час -

обичайки ги - умираме...