Мълчание е.
Небето в изтока
проблясва.
Тишина е -
като в утроба.
А слънцето
все още скрито е
зад облак.

Изкачване е
по билото
на дирите изгубени.
Затишие -
като пред буря.
И няма въглени,
застинали
от можене.

Очакване е
на раждане и вик
отвъд морето.
Летене е
към неизвестното.
Но там дали
останали
са пориви

за сбъдване... И
за изгреви -
разперени криле...
Безмълвие
от планината
пълни чашата,
изпразнена
от тинята.