Споменът от това....

Вечерта в която ти сама избра,

Път, от кръстопът.

Отдалечаващ те от мен,

от мен, от моят плен....

Не те виня за това,

та само мъки и сълзи,

дарявах ти, нали?!....

Сега няма да те боли,

няма да капят от прекрасните ти очи сълзи,

няма да ме има и мен сега,

няма, нали ти така избра?!?

Вероятно, съм като роза?

красива но с бодли,

и убодеш ли се, боли...

но, роза аз не съм,

и чудовище дори...

Просто, не плачи!

Не хаби ти сълзи,

Пази ги за истинската си любов,

А аз, не съм готов!

Прости ми моя любов.....