Като мравка, аз пълзя си все по гадната земя...
Като мравка, аз живея - частица съм от  вечността...
Като прашинка, в света... и всеки би ме стъпкал,
без дори да разбере!
Като мравка, вечно аз се боря,
за да се спася...
но мечтите ми великани са големи... те ме вдигат на високо...
и докосвам аз небето... само трябва да се покатеря малко още... и готово!

Като мравка, толкоз малка мога да се шмугна аз,
където си поискам в своя си стремеж...
и от долу... да съм горе вече...
Пътят може да е труден... тъжен, бавен и самотен...
но пък стигам сигурно и славно горе...
Аз не искам много...
малко ми е необходимо, за да си живея аз щастливо...
Искам да си имам сал подслон, храна, вода...
и една гигантска и  несбъдната мечта!