Отвлече злото, предното обичане

превърнаха се думите... във клетка,

изгубени - във своето отричане

и стъпкани от нейната подметка...

Протягаха езици, и облизваха

праха от пътя, който тя бе минала

и там в очите, сълзи се нанизваха

в гердана... на разкъсаното минало...

От просене... краката им омекваха,

ожулени... от пясъчното чакане

и някъде във нищото отекваха

посолените викове... при плакане!

Възкръсна  злото...в своето отричане.

Разпръснали са думи... непознатите,

разкъсани мънистата... потичаха

в краката... на Кралицата на прокълнатите!