Отново тръгваме в различните посоки,
отново си говорим понякога с очи.
И пак сме безразлични и жестоки,
и пак сме непознати аз и ти!

Живели кратко със своите проблеми,
отново непознати пак стоим.
Държим се като деца, а уж сме големи,
но не можем трудностите си да разрешим!

Всеки със своите приятели говори,
непознати пак поглеждаме се гузно.
Само теб гледат очите мои,
и срещат ли погледа ти става сконфузно!

Приятели - не, а отново непознати!
След цялото време, прекарано с теб,
след всичките чувства признати,
ти ставаш, минаваш през мен и гледаш напред!