Извън надеждите на всичките ми самоти

идва вятър от друга посока.

Отдавна тръгнах аз,за да стигна реката.

Да мина по моста,възлизащ до хълма.

Една сврака ме тегли.

Към стъкленица с мъгла.

Ще падна в калта преди да преплувам мрака.

Сега опознавам и последният белег на Живота.

Боли ме от изтънелият корен и сушата.

Откакто ги помня...

Минавам през моста.

Към другият край.