Понякога ми се приисква
да съм жерав... или фламинго,
да съм оранжева и розова
с мека гальовна перушина.
Да съм летяща птица...!
От размаха да причиствам!
Със сърцето светкавица  да паля...!
Но... искам и да съм
чакал... вълчица - сива,тъмносива!
Да вия, да прегризвам
да чувам как оковата се срива.
По лапите студа да ме изстива,
прозрачна да трептя 
в  коварна двупосочност.
И от водовъртежа
през пашкула да пониквам
над театрални маски
от бозови човеци...!
Не мога да съм
нискостеблена,
превита,
крехка,
тиха...
Ще разлайвам!Нека!
Какво кат  лаят
и под стъпките ми се прикриват
изгубили лицата си в себичност!?
Понякога ми се приисква
да
   съм   
       истинска!





13.02.2009г.