Заключих залезите с катинар
и изгревите в тъмното набутах,
събирах в шепите си жар
и радост аз да търся тръгнах.

Обърнах на приятелите гръб
и книгите изхвърлих аз във коша,
погледнах самотата в очите
и от добра реших да стана лоша.

Не вярвах в доброто и в любовта,
не вярвах в идоли измислени,
сама бях аз на света,
сама и толкова безмилостна.

..........................................

Протърках стъпалата си от ходене
очите ми замъглиха се от прахта
събирана в годините на търсене
на чувството на радостта.

Накрая просто се отказах
и с побелели от времето коси
подирих аз приятелите стари
но тях ги нямаше, уви.

И вместо любовта открих тъгата
тъгата по изминалите дни
изгубените безвъзвратно в играта,
гадините на моите младини.