В очите ми гледаш ли, мили -
искрици от обич изгряват.
До тебе притихвам щастлива,
чувствата мъжки взривявам.
Очакваш ли нежна усмивка
за теб като лъч да изгрее -
да кажеш, че аз съм щастливка,
че пак в мечти си живея.
Усмихваш се, хитро намигваш -
очите ми с обич целуваш.
По пътя си дълъг пак тръгваш
и шепнеш... "Недей да тъгуваш!"
С годините свикнах с тъгата,
сестрица ми стана добричка,
държи ми тя здраво ръката,
не чувствам, че пак съм самичка.