... и сега бягам стремглаво във тъмното.
И само очите ми осветяват пътеката.
Във дъха си неравен нелепо се спъвам.
Падам, ставам и се втурвам по стръмното.

Случайни храсти протягат ръцете си.
Отблъсквам нахалните им бодливи пръсти.
Изплъзвам се бързо. Продължавам нагоре.
Вятърът брули душата ми и в лицето ми съска.
 .

А по пътя след мен, мислите ми ожулени,
ясна диря оставят - кървави отпечатъци,
да им е по-лесно на преследвачите.
Догонват ме, идват, ето - чувам им стъпките.

Бягам!
Преследват ме моите най-хубави спомени.
Но вече много боли с тях да споделям живота си...

Бягам,
а дори
не искам да стигна... защото и там без тебе ще бъда