С железния юмрук на онанизма
гръбнака на проституцията ще строшим,
смели от подвига на героизма,
по Витошка бодро вървим.
Парад от самовлюбени човешки същества
маршируват с гордо вдигнати глави,
вирнали дясната ръка,
редим за нежна самота мечти.
„Що се не празни прелива”,
са казали по-умни хора,
фигура пазим красива
с таз тъй приятна умора.
„Ръкоблудство - етикета за грешник”,
с омраза кълне божи служител,
а вечер притихнал в тъмния дрешник,
въображение богато, в ръката овлажнител.
Обърнал гръб на другия пол,
търсиш в нежната хватка наслада,
на еволюцията в спиците е кол,
когато си начело на парада.